Краят на Путин
Д-р Георги Боздуганов, особено за Faktor.bg
През май 1945 година в Берлин не са открити остатъци на нацисткия фюрер. Обгорелите костички, които се съхраняват в Москва, потвърдено не са негови, нито на жена му. Мнозина откриватели допускат, че той е доживял дните си, изумен от заболяването на Паркинсон, някъде в Южна Америка. Неговата евентуална орис е позната и привлекателна за изумения от онкологично заболяване кремълски сатрап, в която той вижда
единствена опция за близкото си бъдеще
С всеки изминат ден горещо прокламираният от него необятен “Руски свят ” стартира да му става стеснен.
Проповедникът на “национал-болшевизма ” Дугин намерено го упреква за провалите на фронта и го приканва към самоубийство с образци за африкански вождове, които не донасят дъжд.
Главнияj труженик на новата “обединителна православна ” идеология Малофеев изпада в трагикомична обстановка, когато става все по-очевидно, че православни руснаци избиват православни украинци с цел да заграбят земята им. За каква Христова обич в неговия “Царград ” въобще може да става дума, когато жертвите надвишават 200 000 и посятата злоба ще бъде непреодолима за десетки години.
Олигарсите към този момент го ненавиждат, тъй като са принудени да отделят колосални суми за финансиране на безумната война. Мразят го и тъй като вместо да живеят царски в Лондон, Монако, Флорида и екзотични острови, търпят големи загуби от наложените наказания и конфискации, а активността им е под строго наблюдаване на западните служби.
Силоваците Патрушев, Пригожин, Шойгу и сие се провалиха с лъжливи обещания за светкавична победа и след изгубеното доверие се умилкват с вяра да преживеят неизбежния завършек на вожда. Напълно разбираемо е при епидемията от странни самоубийства, инфаркти и смъртоносни автокатастрофи на знакови фигури от елита.
Путин евентуално към този момент е прочел историята на съветските управници и си дава сметка за
обичайно неприятната им орис, когато изгубят война
Цар Николай II губи войната с Япония и след серия от нови провали през Първата международна е заставен да абдикира. Ленин резервира Троцки след неуспеха при Нарва и позорният Брестки мир, само че след злополуката във войната против Полша той е пропъден в Мексико. Сталин изпада в суматоха след нападението на Вермахта и е подготвен, с посредничеството на България, да съобщи големи територии на Райха. Спасява го помощта на Западните съдружници. Хрушчов не излиза победител в Карибската рецесия и е свален с вътрешен прелом. Брежнев и съратниците му от Политбюро затънаха в Афганистанската война, а последвалата интернационална изолираност провокира държавен банкрут и разпад на Съветския съюз. Андропов сътвори сполучливия модел на зверски олигархичен капитализъм под висшата власт на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) без да допуска, че на кремълския връх ще се озове изтъкано от комплекси дребно офицерче, което унищожава страната.
Украйна неизбежно ще победи, неговата власт приключва и по тази причина главорезите от “Вагнер ” интензивно му търсеха последно скрито леговище в африкански псевдодържави. Путин обаче няма могъщи другари в чужбина, нито водачи, които го почитат и му имат вяра. Покойната Валерия Новодворская брилянтно означи - обкръжени сме от злоба, защото
на всички причинихме единствено зло
Има и най-малко три непреодолими условия за реализиране на илюзорния му копнеж за физическо оцеляване, и опция да възкликне като Нерон - “След мен и потоп ”:
- Не живеем в 1945 година, а във време на световни връзки от чиито фокус е на практика невероятно да се изплъзне;
- Въпреки немското си име вагнеровците не са тогавашните зомбирани фанатици от Секретен сътрудник, а наемници служещи за пари и биха го предали със същата ненаситност, с която през днешния ден получават заплати;
- Алтернативата с нуклеарното копче е неуместна. Именно политическата и военната му прислуга ще го спре. Те напълно не желаят фамилиите им да загинат от нуклеарни бомби в западните градове или от ответния удар в уралските бункери.
И въпреки всичко за него има избор — да се настани в свободната килия на Милошевич или като Нерон да се изправи пред вдигнатия меч с думите: “Късно е… Това се споделя честност ”. А, честност в Русия няма от епохи.
През май 1945 година в Берлин не са открити остатъци на нацисткия фюрер. Обгорелите костички, които се съхраняват в Москва, потвърдено не са негови, нито на жена му. Мнозина откриватели допускат, че той е доживял дните си, изумен от заболяването на Паркинсон, някъде в Южна Америка. Неговата евентуална орис е позната и привлекателна за изумения от онкологично заболяване кремълски сатрап, в която той вижда
единствена опция за близкото си бъдеще
С всеки изминат ден горещо прокламираният от него необятен “Руски свят ” стартира да му става стеснен.
Проповедникът на “национал-болшевизма ” Дугин намерено го упреква за провалите на фронта и го приканва към самоубийство с образци за африкански вождове, които не донасят дъжд.
Главнияj труженик на новата “обединителна православна ” идеология Малофеев изпада в трагикомична обстановка, когато става все по-очевидно, че православни руснаци избиват православни украинци с цел да заграбят земята им. За каква Христова обич в неговия “Царград ” въобще може да става дума, когато жертвите надвишават 200 000 и посятата злоба ще бъде непреодолима за десетки години.
Олигарсите към този момент го ненавиждат, тъй като са принудени да отделят колосални суми за финансиране на безумната война. Мразят го и тъй като вместо да живеят царски в Лондон, Монако, Флорида и екзотични острови, търпят големи загуби от наложените наказания и конфискации, а активността им е под строго наблюдаване на западните служби.
Силоваците Патрушев, Пригожин, Шойгу и сие се провалиха с лъжливи обещания за светкавична победа и след изгубеното доверие се умилкват с вяра да преживеят неизбежния завършек на вожда. Напълно разбираемо е при епидемията от странни самоубийства, инфаркти и смъртоносни автокатастрофи на знакови фигури от елита.
Путин евентуално към този момент е прочел историята на съветските управници и си дава сметка за
обичайно неприятната им орис, когато изгубят война
Цар Николай II губи войната с Япония и след серия от нови провали през Първата международна е заставен да абдикира. Ленин резервира Троцки след неуспеха при Нарва и позорният Брестки мир, само че след злополуката във войната против Полша той е пропъден в Мексико. Сталин изпада в суматоха след нападението на Вермахта и е подготвен, с посредничеството на България, да съобщи големи територии на Райха. Спасява го помощта на Западните съдружници. Хрушчов не излиза победител в Карибската рецесия и е свален с вътрешен прелом. Брежнев и съратниците му от Политбюро затънаха в Афганистанската война, а последвалата интернационална изолираност провокира държавен банкрут и разпад на Съветския съюз. Андропов сътвори сполучливия модел на зверски олигархичен капитализъм под висшата власт на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) без да допуска, че на кремълския връх ще се озове изтъкано от комплекси дребно офицерче, което унищожава страната.
Украйна неизбежно ще победи, неговата власт приключва и по тази причина главорезите от “Вагнер ” интензивно му търсеха последно скрито леговище в африкански псевдодържави. Путин обаче няма могъщи другари в чужбина, нито водачи, които го почитат и му имат вяра. Покойната Валерия Новодворская брилянтно означи - обкръжени сме от злоба, защото
на всички причинихме единствено зло
Има и най-малко три непреодолими условия за реализиране на илюзорния му копнеж за физическо оцеляване, и опция да възкликне като Нерон - “След мен и потоп ”:
- Не живеем в 1945 година, а във време на световни връзки от чиито фокус е на практика невероятно да се изплъзне;
- Въпреки немското си име вагнеровците не са тогавашните зомбирани фанатици от Секретен сътрудник, а наемници служещи за пари и биха го предали със същата ненаситност, с която през днешния ден получават заплати;
- Алтернативата с нуклеарното копче е неуместна. Именно политическата и военната му прислуга ще го спре. Те напълно не желаят фамилиите им да загинат от нуклеарни бомби в западните градове или от ответния удар в уралските бункери.
И въпреки всичко за него има избор — да се настани в свободната килия на Милошевич или като Нерон да се изправи пред вдигнатия меч с думите: “Късно е… Това се споделя честност ”. А, честност в Русия няма от епохи.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ